понеделник, 14 ноември 2011 г.

Торта за кръщене

За някой 8 ноември беше обичаен есенен ден, а за малък Михаил от Пловдив беше много важен и светъл двоен празник: Именин Ден и Кръщене. Нека Бог  да му дава сила и мъдрост, здраве, късмет и благословия за всяко негово начинание!

С майка на Михаил запознахме се случайно през пролетта. Това е много мило и нежно момиче, за което с голямо удоволствие направих тази торта.

Две години като един миг

В последно време не намирам време за блога, толкова много се случва в живота ми и толкова усилия всичко това иска от моята страна, че просто не смогвам понякога. А всичко е защото поставих много нови цели пред себе си и твърдо съм намерена да ги докарам до желаното!
За време на моето отсътсвие на този свят появиха се няколко торти, но за да не се връщам крайне назад, ще ви покажа само последни две (тъкмо и поводите им са единакови), но нататъка обещавам да не пренебрегвам с този блог, щом съм го започнала!
1) Тази торта беше за Петър, нашето другарче от Пловдив, което стана на 2 години, много чаровно дете! Темата беше избрана от майката: влакче или самолет на избор. Аз реших да не лишавам детенцето от едното и направих и двете! :)




2) Втората торта беше за моят син Алекс, който също  стана на 2 години. Как отминаха те аз лично не усетих... Момчето порасна, стана по-палаво от колко предполагах (винаги мечтаех за едно малко палаво момченце (внимавайте каквото си пожелавате!!!)) но е толкова МОЯТ, че не мога да пиша за него, просто не намирам думи!
Пожелавам на момчетата винаги да са толкова чудни деца, послушни, умни, палави и най-важно здрави!

неделя, 10 април 2011 г.

~~~Ranunculus and anemone cake~~~

 Добри хора винаги ме вдъхновяват на нещо ново и до сега не изпробвано! Така и с тази торта, за която ме помолиха още преди два месеца. Събитието е толкова вълнуващо и замечателно, че трябваше и торта да е такава, но не съм магиосница (за съжаление), нито пък професионалист в тази област, но толкова любов и старание съм положила на тази моята рожба, толкова й се радвах, че не мога да го предам!
А поводът беше 25-годишен юбилей на семейството Шулекови, които с всеки ден на нашето общение стават ми по-драги и близки!
25 години... колко много и колко малко са! Като един миг са, но и толкова се случва за този миг!!! Те са прекрасни хора, талантливи, красиви и добри! Имат прекрасни дъщери, на коите и аз много се радвам. Дано следващи подобни празници да отбелязват във все по-голямо и щастливо си семейтво!
От самото начало реших, че тази торта не трябва да е нещо традиционно, но и да не е нещо извънредно :)
 Затова спрях на много редки и необичайно красиви цветя: Ranunculus () Anemone (). Тази композиция отдавна живее в главата ми, а когато я завърших, тя ми запълни и душата!
Дантели от захарно тесто са направени ръчно, без всякакви кътери и резачи. Получих голямо удоволствие от тази работа въпреки очакванията ми. Много съм доволна от резултата! Дано тя да успее да завърши празнична картина на сребрената сватба на Пепа и Николай!
А аз още веднъж ги поздравявам - бъдете щастливи поне още най-малко 25 години!!!

сряда, 30 март 2011 г.

~~~Magnolia Cake~~~

Това е поредната шоколадова торта с дебютна магнолия. Правих я с голям ентузиазъм и вдъхновение. Тортата стана точно така като я представях.
Но най-интересното, че по време на правенето аз разбрах, че не просто обичам цветята, а просто не мога да живея без тях!
Преди ги рисувах, по-късно писах стихове, след това ги правих от хартия и прежда, сега ги правя от захарно тесто и моделин... какво ли още ще открие любовта към цветята в мен?!

събота, 12 март 2011 г.

~~~Poppy cake или макове от сънищата ~~~

 Идеята за дизайна на тази торта ми дойде след обедния сън с моя малък син (а това се случва рядко). Самия сън не си го спомням, но след като отворих очите в сънното ми съзнание много ясно беше очертана тази торта и това стана натрапчива идея за следващи 24 часа. И... етоя я: свежа, ярка и страстна! Докато я правих получих голямо удоволствие и разбрах, че много обичам макове и отдавна не съм ги пипала... Ние в тези джунгли от камъци понякога съвсем забравяме истинските цветове на красотата на дивата природа до нас!

вторник, 8 март 2011 г.

~~~8-ми ден на пролетта~~~

Жени, жени! Коварно и любимо сътворение,

като цветя в градина сте, родени за забава,

объркващ танц на рой пчели по време на цъфтене.

Жени, жени! Тъй сладко и любимо сътворение –

дъхът ни спира, а сърцето лудо стене,

и ароматът ваш направо заслепява.

Жени, жени! Коварно и любимо сътворение,

без вас сме нищо, с вас – да се забравим…


                                                               ГЕОРГИЙ Ч.


събота, 5 март 2011 г.

~~~Лека портокалова торта~~~

Здравейте!
Нали казват:  както започнеш деня той така и ще мине, а как започнеш понеделника - така ще мине и цялата седмица! Представете си тогава колко е важно да започнеш деня в понеделник сутрин позитивно, а?! :)
Затова реших, че тази седмица ще започне много свежо, ярко и топло. И понеже ние сме в голямото очакване на пролетно затоплене и ни липсва слънчице, помислих, че портокала може да ни помогне в това начало. Мислих го в неделя и взех и направих тази мини торта:
 За тесто:
  • 1/2 чаша масло
  • 3/4 захар
  • 2 с. лъжици настъргана портокалова кора
  • 2 яйца
  • 1 чаша брашно
  • 1/2 пакетче бакпулвер
  • 1/2 чаша портокалов сок (фреш)
  • 1/4 ч.лъжичка сол
 Оставете маслото да омекне при стайна температура или сложете в микровълнова за няколко секунди. Добавете захар и кората на портокал и разбъркайте с миксер до получаване на лека кремова маса. Сега е редът на жълтъците от 2 яйца, слагаме по един и разбъркваме добре. Добавяме брашно и бакпулвер и портокалов фреш.
Отделно разбиваме белтъците на пяна и към края на разбиването слагаме сол. Съединяваме белтъците с тестото и разбъркваме сместа ръчно!
Сипваме в намазана с масло форма (аз използвах 20 см.) и печем при 30-35 минути (проверяваме резултата с дървена клечка).Чакаме да истине, изравняваме с ножа отгоре като взимаме към 1 см. от блата. Защо? Ами защото сега ще правим второ ниво на торта:
остатъци от блата смесваме с маслен крем (аз имах малко от крем с бял шоколад) - 2-3 лъжици и пюрираме тази смес.
 За желето използвах сока от яблъка и портокалова кора (настъргана). Дадох да кипне малко, прецедих и изстудих малко. Отделно подготвих 5 гр. (половин пакетче) желатин, накиснах го в 1/3 чаша топла вода. Съединих сока и желатина, пак на котлона да се затопли леко и готово!
 Сега редуваме в тортен ринг портокалов блат, крем и изстинало, но още течно желе. Забравяме всичко това в хладилника и изненадваме близки хората на следващата сутрин :)
Ps: следващия пъщ ще пробвам да направя желе от портокалов фреш - мисля, че това ще направи тортата по-вкусна и повече портокалова! 




четвъртък, 17 февруари 2011 г.

~~~Banana cupcakes for evening cup of black tea~~~

Леки, вкусни, меки и ароматни, тези кексчета са нашия фаворит и за вечерната чаша черен чай и за закуска. 
2 банана
100 гр. масло
150 гр. захар
2 яйца
2 ч.л. бакпулвер
250 гр. брашно
  • Растриваме маслото (много меко) със захарта. 
  • По един добавяме яйцата, като след всяко яйце добре разбиваме с миксер. 
  • Слагаме брашното, бакпулвер и ванилия (по желание).
  • Режем банани на кубчета или мачкаме ги с вилица и слагаме в тестото. 
  • Добре разбъркваме и пълним формичките до 3/4 на височината им. 
  • Слагаме в предварително загрята фурна (180С) и печем 20-30 минути (до златист цвят на коричката).
Докато кексчета са във фурната, ще ви разкажа как на Кавказ приготвят черен чай!
Това не е просто да сложиш едно пакетче, а е цял ритуал! Истинските ценители на черен чай винаги могат да разберат дали запарката е била направена по всичките правила. Ами, като такъв ценител ще ви разкрия няколко "тайни":

Най-напред трябва да отделите един чайник за целта. Най-подходящи са керамични чайници за по около 200-220 мл. За толкова голям съд са нужни 3 ч.л. сух черен чай. Преди да го сложите в чайника, трябва да го "затоплите" с вряла вода: сипете я в него и оставете за 30 секунди, после изсипете и сложете чай. Веднага заливате с прясна вряла вода и затваряте с капака. Ако предпочитате силен чай - сложете чайника на слабо горещ котлон, но проверете да няма капки вода на дъното на чайника, иначе той може да се спука! Сега е най-важното - да не преварите запарката, важно е листенцата на чай да се вдигнат на повърхноста на водата, всичките (!). Успяхте ли? Значи днес ще пиете черен чай по кавказки и ще ядете бананови кексчета :) Ако не ви се занимава с котлони, просто след сипването на вода покрийте чайника с кърпа и оставете за 5-10 минути да "почине", но тогава запарката ще е по-слаба.
Сега остава да сипете запарката в чаша (аз сипвам към 1 см.) и да я разредите с гореща вода.
Не слагайте захар! Той няма да ви даде да усетите истинския аромат на тези вълшебни листа, а и кексчета (които със сигурност вече са готови) ще ви подсладят вечрета!
Приятно чаепиене и кексоправене!
И пак заповядайте :)

понеделник, 14 февруари 2011 г.

~~~♥~~~

За мен 14 февруари е един редовен ден. Може би защото не искам да отделям само един ден за най-важното чувство в душата си. Заслужава ли любовта да има празник? Мисля, че заслужава, но нека този празник да се продължава цял живот!
 Днес реших да почерпя моите момчета с една малка торта. Отважих се на пореден експеримент с рецептата и съчетание на вкусове: какаови блатове напоени с шоколадово мляко, крем от бял шоколад и кокос и за завършек  един поздрав от мен в лицето на учудена мечка (чуди се как ТОЛКОВА може да обича своите мечета!).

неделя, 13 февруари 2011 г.

~~~Пролетна шоколадова торта~~~

Еее, нищо че още е февруари. Аз имам вече пролетно настроение и смятам, че е по-важно как се усещаш вътре, независимо от времето!
Тази поръчка дойде отгоре.... в буквален смисъл: от горния етаж! :)

Правих я с голямо удоволствие и въодушевление, защото и хората са такива - едно прекрасно семейство, много позитивно и в много отношения показателно! Поводът беше един семеен уикенд.

Дълго не можах да реша какъв дизайн на торта да измисля. Дадоха ми свобода, а това е предизвикателство за мен! Още когато бях ученичка имах проблеми с писането на съченения на свободни теми, и не е защото нямам идея за какво да пиша, а обратното: имам такава фантазия, че понякога се учудвам как всичко това се побира в една глава.

Така и с тортата. До последната минута преди да започна да декорирам още не знаех какво ще направя. Определих само цветовете, а останалото дойде в процеса. Резултатът не е шедьовър на изкуството, но определено е весел и даже бих казала носи в себе си идващия дъх на пролет и много го харесвам!

Но най-важното, че тортата се харесва и на самите хора, които я поръчаха!

Има ли нещо по-вълнуващо от възможност да зарадваш хора със своите ръце?!
ps: преди да я занеса на Пепи хвърлих й още един поглед и нещо останах с чувството, че нещо липсва.... помислих и добавих още един щрих! Затова снимките са със и без него.

петък, 11 февруари 2011 г.

~~~From Juli with love~~~

Животът е интересно нещо: можеш да живееш с един човек десетки години и на края да разбереш, че не го познаваш или да се видиш с друг само няколко пъти и вече го разбираш по-добре от най-близките ти познати...
Аз имам такива хора в живота ми и много се радвам на това! Някога съм писала стихове за тях, сега поезията не е толкова силна в мен, но изразявам чувствата си към тези хора с нещо ново и много сладко! :) искам да ги правя усмихнати, защото и те ме правят щастливи!
Тази торта беше подарък за един много добър човек, сродна душа, прекрасна майка и жена, много умен и интелегентен човек  и просто мила приятелка.

понеделник, 31 януари 2011 г.

~~~4 години заедно~~~

Днес нашето малко семейство става на 4 години! Много какво се случи за този не много дълъг срок, имаше и лошо и хубаво, но всяко нещо което преживяваме заедно прави ни по-близки и по-скъпи!
Отбелязахме този ден с една много шоколадова торта! Един дебют в моето изпълнение от съчетанието на шоколадови блатове и лек и невероятно вкусен крем от бял шоколад. А какъв аромат беше в кухнята по време на готвене!!!
Отначало замислих съвсем друг дизайн на торта, но в 3 през ноща идват луди фантазии хехе))) В крайна сметка скоро ще имаме още един повод и тогава ще направя тази моята нереализирана идея. 
Отдавна търся някой нов вкус, нещо едновременно въздушно и пикантно, не е натрапчиво сладко, но с ярко изразен вкус и ето че го намерих! Определенно ще е моят фаворит за близко време! Докато пак няма да тръгна да търся нещо ново и оригинално... Самата торта състои от знаци: 4 сърца са 4 щастливи години прекарани заедно, шарени са, защото и години са били пълни с различни събития, 4 блата са 4 стъпала към по-високи и дълбоки отношения (май в тази връзка след 20 години трябва да правя торт в няколко етажа :)), червено сърце е знак на едно цяло което представяваме: аз не мога без него, а той не може без мен, не е ли това се казва идилия?! Самия шоколад май не се нуждае в разяснения - той просто не се разделим от страстта, а бял шоколад е като нашите нежни чувства и трепет който изпитваме един към друг... неее, това не е торта, това е поезия :))) А ролята на късна закуска в съчетание с прясно заварен черен чай е просто мечта!!!
Докато я снимах, едвам успях да опазя тортата от палавите пръстчета на моето малко момченце, което много обича да опознава всичко ново и особенно ярко и шарено с един малък показалец))) Но след като я разрязах и оставих за малко на масата без внимание - ето, изчезна една мъниста! Как успя, как стигна? 83 см. на енергия, любопитство и палавост :)))))

 Съществува легенда на древногръцкия философ Платон, според коята  хората са били двуполови същества с по две глави, с по четири крака и с по четири ръце. Тези същества били толкова силни и безстрашни, че боговете са изплашили от тази сила и решили да  ги разделят на две. И за да не могат да се обединят отново те ги разпръснали навсякъде. И оттогава всеки човек си търси половинката....
Аз я намерих!!!

сряда, 26 януари 2011 г.

~~~Разстояния~~~

Когато любимите хора празнуват рождените си дни на много километри от теб, осъзнаваш, КОЛКО наистина са любими, скъпи и близки за теб! И всеки такъв ден носи и радост и тъга едновременно... Днес е рождения ден на най-скъпия човек в живота ми - баща ми! Радвам се, че имам за пример такъв силен и позитивен човек, който ми даде всичко от себе си и продължава да дава, независимо от тези километри които ни разделяват. А тъжно е, защото това е пореден ден, който празнуваме разделно вече 5 години... Жив и здрав да си, тати!!!

 По случия направих една медена торта. Както винаги идеята на дизайна беше друга, но в процеса на работа стана така както стана :) ах тази фантазия! Никога не ми дава да завърша нещо почнато така като е замислено!