четвъртък, 17 февруари 2011 г.

~~~Banana cupcakes for evening cup of black tea~~~

Леки, вкусни, меки и ароматни, тези кексчета са нашия фаворит и за вечерната чаша черен чай и за закуска. 
2 банана
100 гр. масло
150 гр. захар
2 яйца
2 ч.л. бакпулвер
250 гр. брашно
  • Растриваме маслото (много меко) със захарта. 
  • По един добавяме яйцата, като след всяко яйце добре разбиваме с миксер. 
  • Слагаме брашното, бакпулвер и ванилия (по желание).
  • Режем банани на кубчета или мачкаме ги с вилица и слагаме в тестото. 
  • Добре разбъркваме и пълним формичките до 3/4 на височината им. 
  • Слагаме в предварително загрята фурна (180С) и печем 20-30 минути (до златист цвят на коричката).
Докато кексчета са във фурната, ще ви разкажа как на Кавказ приготвят черен чай!
Това не е просто да сложиш едно пакетче, а е цял ритуал! Истинските ценители на черен чай винаги могат да разберат дали запарката е била направена по всичките правила. Ами, като такъв ценител ще ви разкрия няколко "тайни":

Най-напред трябва да отделите един чайник за целта. Най-подходящи са керамични чайници за по около 200-220 мл. За толкова голям съд са нужни 3 ч.л. сух черен чай. Преди да го сложите в чайника, трябва да го "затоплите" с вряла вода: сипете я в него и оставете за 30 секунди, после изсипете и сложете чай. Веднага заливате с прясна вряла вода и затваряте с капака. Ако предпочитате силен чай - сложете чайника на слабо горещ котлон, но проверете да няма капки вода на дъното на чайника, иначе той може да се спука! Сега е най-важното - да не преварите запарката, важно е листенцата на чай да се вдигнат на повърхноста на водата, всичките (!). Успяхте ли? Значи днес ще пиете черен чай по кавказки и ще ядете бананови кексчета :) Ако не ви се занимава с котлони, просто след сипването на вода покрийте чайника с кърпа и оставете за 5-10 минути да "почине", но тогава запарката ще е по-слаба.
Сега остава да сипете запарката в чаша (аз сипвам към 1 см.) и да я разредите с гореща вода.
Не слагайте захар! Той няма да ви даде да усетите истинския аромат на тези вълшебни листа, а и кексчета (които със сигурност вече са готови) ще ви подсладят вечрета!
Приятно чаепиене и кексоправене!
И пак заповядайте :)

понеделник, 14 февруари 2011 г.

~~~♥~~~

За мен 14 февруари е един редовен ден. Може би защото не искам да отделям само един ден за най-важното чувство в душата си. Заслужава ли любовта да има празник? Мисля, че заслужава, но нека този празник да се продължава цял живот!
 Днес реших да почерпя моите момчета с една малка торта. Отважих се на пореден експеримент с рецептата и съчетание на вкусове: какаови блатове напоени с шоколадово мляко, крем от бял шоколад и кокос и за завършек  един поздрав от мен в лицето на учудена мечка (чуди се как ТОЛКОВА може да обича своите мечета!).

неделя, 13 февруари 2011 г.

~~~Пролетна шоколадова торта~~~

Еее, нищо че още е февруари. Аз имам вече пролетно настроение и смятам, че е по-важно как се усещаш вътре, независимо от времето!
Тази поръчка дойде отгоре.... в буквален смисъл: от горния етаж! :)

Правих я с голямо удоволствие и въодушевление, защото и хората са такива - едно прекрасно семейство, много позитивно и в много отношения показателно! Поводът беше един семеен уикенд.

Дълго не можах да реша какъв дизайн на торта да измисля. Дадоха ми свобода, а това е предизвикателство за мен! Още когато бях ученичка имах проблеми с писането на съченения на свободни теми, и не е защото нямам идея за какво да пиша, а обратното: имам такава фантазия, че понякога се учудвам как всичко това се побира в една глава.

Така и с тортата. До последната минута преди да започна да декорирам още не знаех какво ще направя. Определих само цветовете, а останалото дойде в процеса. Резултатът не е шедьовър на изкуството, но определено е весел и даже бих казала носи в себе си идващия дъх на пролет и много го харесвам!

Но най-важното, че тортата се харесва и на самите хора, които я поръчаха!

Има ли нещо по-вълнуващо от възможност да зарадваш хора със своите ръце?!
ps: преди да я занеса на Пепи хвърлих й още един поглед и нещо останах с чувството, че нещо липсва.... помислих и добавих още един щрих! Затова снимките са със и без него.

петък, 11 февруари 2011 г.

~~~From Juli with love~~~

Животът е интересно нещо: можеш да живееш с един човек десетки години и на края да разбереш, че не го познаваш или да се видиш с друг само няколко пъти и вече го разбираш по-добре от най-близките ти познати...
Аз имам такива хора в живота ми и много се радвам на това! Някога съм писала стихове за тях, сега поезията не е толкова силна в мен, но изразявам чувствата си към тези хора с нещо ново и много сладко! :) искам да ги правя усмихнати, защото и те ме правят щастливи!
Тази торта беше подарък за един много добър човек, сродна душа, прекрасна майка и жена, много умен и интелегентен човек  и просто мила приятелка.